Алма Матер vs Нюкасъл

Студент от ФЖМК следва едновременно във България и Англия

  Ню Касъл

Автор: Ренета Иванова

След кандидатстването усещаш как коридорите на избора ти се стесняват все повече. Притеснението започва да те обхваща, докато не се сгромолясаш помпозно, жертва на собствената си неувереност. Интересното идва, когато се запознаеш с човек, прекрачил решително два прага на два различни университета. Разбира се, нещо съвсем логично, ако първо си завършил единия и интелектуалните ти възможности  те тласкат към другия. Петър обаче, момчето, което представям, с воля, сякаш дадена му свише, изглежда няма лимит. Той е втори курс журналистика в Алма Матер и се подвизава по същия начин из Нюкасъл.
Диплома, сертификат по английски и мотивационно писмо не те хвърлят магически във Великобритания, но дават правото да кандидатстваш на максимум 5 места. Крайният срок е около средата на януари, а през март обикновено чакаш „условията” на университета. Подобни ФЖМК не поставя, стига да излееш въображението си в минимум две страници и някой да признае фикциите в главата ти за „творческо писане”. Така Петър едновременно става възпитаник на два университета, като в България избира задочната форма. С такава в Англия не е запознат, избира живота там заради самия живот. Заради Нюкасъл, който насърчава студентите да се развиват сами, а „не ги храни с лъжичка”. Въпреки това не пренебрегва средата на Софийския, което представлява истинския интерес.

petar NC

Петър не смята, че университетът трябва да ти „дава” нещо, а просто да разполага с необходимото – инфраструктура, учителски състав. Оттам нататък всеки сам избира какво да „вземе”. И все пак съчетаването на две неща, дори в една и съща сфера, е трудно, когато физически се откъсваш от едното. Изглежда недопустима еднаква отдаденост. Изглежда безумно „да се сражаваш” на различни територии. Защото казват, че във войната човек или е изплашен до смърт, или е отегчен до смърт.

Той поема „българския фронт” като ново предизвикателство. Част от отговорностите му, които обикновено се превръщат в рутина. За негово учудване мотивацията му да завърши СУ се увеличава. Води го мисълта, че няма как да отхвърли българското образование, без да е надникнал в него. Потвърждава обаче, че макар и от разстояние, му е доста по-лесно да се справя в България. Той, както и много други българи, жертва предишния си начин на живот, но разликата е, че голяма част от вниманието му е насочено насам. Стреми се да изпълнява задачите, поставени му и от двата университета. Ясно е къде летвата е по-висока и все пак избира да я прескача с допълнителен товар.

Кулминацията идва след бърза съпоставка на първата година във ФЖМК и тази в Нюкасъл. С влизането в българската журналистика всеки е подготвен за мъчително дълъг период на теория. Изтощаващо време без практика, което трябва да те подготви за самата нея. До този момент не виждаш редакция, не държиш микрофон. Освен ако тактично не си ударил гръб на лекцията, за да си караш стажа. Докато Петър не само пише за студентския вестник в Нюкасъл. През миналата година се превръща в негов спортен редактор.

NC

Негова приятелка българка взима същата дейност в новинарската секция. The Courier (Куриерът) е вестник с традиции, който през 2012 и 2013г. печели наградата на в. „Гардиън“ за най-добра студентска публикация във Великобритания. Според  Петър в страната, нашумяла с нападките си към нас, ако успееш да заслужиш мястото си, хората не се интересуват откъде идваш. Значение имаш само ти и качествата ти.

Все още не изключвам възможността рутината да роди нова идея в главата му. А ако съдя по това колко „различни” са те в сърцевината си, нищо чудно да хукне подир американската журналистика. Едно от местата, към които има афинитет. България обаче остава основен фактор за бъдещите му решения. „Рано или късно ще се прибера у дома.”

СПОДЕЛИ:Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn