Моите причини да (не) искам да стана журналист

Sports-Journalism-new
Автор: Петър Георгиев

Докато преглеждаше имейлите си под звуците на тракащи клавиатури и цъкащи мишки, г-н Кеа*, редактор в един от най-популярните български спортни сайтове, внезапно забеляза силно интригуващо писмо, озаглавено „Българин подписа с Нюкасъл“. В следващия момент г-н Кеа се втренчи в предложение за статия от вдъхновен читател, живеещ във Великобритания. Към нея беше прикачена снимка на „туийт“ от официалната Туитър страница на Нюкасъл, обявяващта трансфера на 20-годишния Петър Георгиев от Тотнъм Хотспър.

Незапознат с този изгряващ футболен талант, редакторът направи бързо проучване и откри статии в множество български новинарски сайтове, включително своя, които преди пет години бяха съобщили, че Георгиев е бил поканен на двуседмични проби в Тотнъм. „Значи трябва да е вярно!“, си помисли г-н Кеа, и развълнуван от значението на подобно събитие, веднага публикува историята. Но не беше вярно. Както и туийтът. Изведнъж, дигиталният капан щракна отново.

Какво е нужно на човек, за да подпише с два футболни отбора от английския елит, без да е футболист?

Може би преди десетилетие подобен въпрос щеше да бъде приет като обида за краля на спорта. Което прави още по-парадоксален факта, че в днешно време, поне за мен, същият въпрос звучи реторично.

Да разпратя предложения за убедителни, но всъщност напълно фалшиви новинарски истории на най-известните спортни сайтове в България

беше достатъчно за мен, за да си изградя футболна кариера, на която много професионални атлети биха завидели. Първо проби в Тотнъм през август 2010 г. После трансфер в Нюкасъл през ноември 2015 г. И двете истории бяха публикувани моментално, поне частично превръщайки в реалност иначе трудно осъществимата ми мечта да стана спортна звезда. Два важни въпроса трябваше да бъдат зададени. Какво направи тази каскада възможна? И какво значеше това за плановете ми да работя като журналист в дигиталната ера.

Журналистиката и нейната идентичност са в риск. Нашето поколение посрещна дигиталната революция като месия, който да ни поведе към постоянен прогрес, демокрация и просперитет, всички от които са свързани с по-добре информиран светоглед. И що се отнася до новинарските медии, предимствата на тази революция са неоспорими – намирането и свързването със свидетели е по-лесно от всякога, груповото финансиране (от англ. – crowdfunding) отвори вратите за повече независима журналистика, виртуалната реалност вече започна да редефинира напълно консумирането на новинарско съдържание. Това са само част от стимулите за тепърва навлизащите в медиите репортери да яхнат вълната на революцията. Общо взето, информацията днес пътува с невъобразима до скоро бързина. И все пак знанията ни за света са заплашени. Тъй като именно с тази скорост журналистиката беше примамена от технологичното развитие в пропастта на саморазрушението.

Аз никога не съм срещал г-н Кеа. Дори не знам истинското му име. Но съм до болка запознат с работната му етика и тази на много други журналисти,

жертви на дигиталната революция,

на които този псевдоним пасва прекрасно. Много от амбициозните млади репортери, включително и аз, са били възпитани да вярват в мита за могъщия журналист – решения да разкрие истината на всяка цена; търсача, който никога не се изморява да гони златния снич. Най-опасната страна на ефекта от дигиталната ера е, че често промива мозъците на хора като г-н Кеа, не просто да подлагат на съмнение, но и да унищожават напълно този мит. „Защо да преследвам истината, след като истината идва при мен? Защо да създавам, като мога да пресъздавам?“ Търсачът се превръща в имитатор.

digital-journalismСлед мигрирането си към онлайн пространството, установените медийни издания акумулират все по-нарастваща аудитория и затова трябва да се адаптират към изстрелващите се нива на консумация на новини. Тези процеси драстично промениха медийната индустрия и предизвикаха появата на нов работен модел, при който

журналистите се привързаха към “copy-and-paste” практиката

(от англ. – копиране и поставяне) като начин да увеличат производството си. В рамките на тази среда идеята да бъдеш едновременно бърз и мързелив, в никакъв случай не е оксиморон. Нуждата да бъде удовлетворена неутолимата жажда на аудиторията за повече новини, превърна проверяването на факти в лукс, който не всеки може да си позволи.

Затова разбирам защо имейл, твърдящ, че 16-годишният Петър Георгиев е бил лично наблюдаван от мениджъра на Тотнъм Хари Реднап, може да изглежда достатъчно съблазнителен, за да оформи основата на новинарска история.

Но простото превръщане на анонимни предложения в медийно съдържание не ни прави журналисти.

Прави ни напреднала порода папагали, умеещи да перефразират.

Тези причини ме карат да не искам да стана журналист. От друга страна, желанието ми да бъда част от промяната на посоката, в която се движи тази професия, е достатъчно силно. Разбира се, не всички репортери пoпадат в капана “copy-and-paste” на дигиталната ера.

Лавина от новинарски истории с абсолютно нулева информационна стойност.

Измислената ми футболна кариера не е единственият случай на журналистическо невнимание. През юли 2014 г. снимка на фалшива статия от Reddit убеди няколко великобритански медии, между които The Mirror, The Metro и Yahoo News, че Барселона са потвърдили трансфера на Алексис Санчес от Арсенал.

Подобни случаи илюстрират, че неадекватната работа в дигиталната сфера може да нанесе сериозни щети върху медийната грамотност на журналистите и тяхната аудитория. Хората трябва да се научат да различават качественото медийно съдържание от истории с изкуствено напомпана стойност и наситени с подвеждащи репрезентации на реалността.

Новият свят, напълно зависим от технологиите, сам по себе си представлява паметник на интелектуалния прогрес на човечеството, осъществяван векове наред. Но в този свят има един остров. Остров, на който г-н Кеа и останалите от неговия вид, журналисти и читатели, живеят в състояние на мързелива безсмисленост. Това са лотофагите на дигиталната ера. 

Те се хранят с лотус, съдържащ пленителни спекулации, сензационни заглавия и убедителни изкривявания на реалността. В избягването на техния остров се крие по-нататъшната ни еволюция като общество. А унищожаването на техния плод е главният мотив да се занимавам с журналистика. Защото ако веднъж опитаме от лотуса, нашият интегритет е отровен. И този път Одисей може да не е наблизо, за да ни спаси.

*Името на редактора е променено от етични съображения

СПОДЕЛИ:Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn