Силвия Чолева: „Черпя вдъхновение от живота, природата и хората около мен“

Интервю на Ралица Чернева

силвия чолеваСилвия Чолева е родена през 1959 г. в София. Завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише поезия, есеистика, проза, фрагменти, литературна критика и е носител на редица награди. Редактира и издава заедно с поета Иван Теофилов знаковото списание за съвременна българска литература „Сезон“, което спира през 2003 г. поради липса на средства. Печата текстове в културната периодика – „Литературен вестник“ и „Култура“, води колонка във в. „Стършел“, рубриката за книги на сп. „Егоист“. Силвия Чолева e автор на ежемесечните обзори на нови книги в списания, а София филм фест (2005) дебютира като сценарист с късометражния филм „Майка ми“. Отговорен редактор е на редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“ на БНР и водеща на предаването „Артефир“. От три години е издател е в „Издателство за поезия „ДА“. Ето какво ни разказа тя за културата, съвременната литература, вдъхновението и книгите:

Вие сте автор, критик, журналист, издател, сценарист… Кое Ви доставя най-голямо удоволствие?

Доколкото работата е удоволствие, предпочитам писането. Човек обаче не винаги осъзнава навреме, тоест оценява момента – често си мислим, че другите ни дейности, които ни отклоняват от тази, която обичаме най-много, ни отнемат. Не, те ни обогатяват, дават ни нови гледни точки, провокират ни. Така че работата ми като журналист, с която си изкарвам хляба, ми е и взела, и дала.

 

Ваши творби са превеждани на много езици. Четат ли се родните автори по света?

ямам издадена цялостна книга на друг език до този момент. Само отделни цикли са публикувани в периодични издания и антологии. Ресурсът, който трябва да се отдели, за да се случи това ми се струва прекалено голям. У нас няма литературни агенти, а издателствата не искат да полагат усилия в тази посока и всичко е оставено на автора. Колкото до четенето – поезия навсякъде се чете малко, а в прозата най-много се четат жанровите творби. Така че сравнително малко български автори се четат наистина навън, броят се на пръсти. И това е тяхна лична заслуга. Надявам се това да се промени.

 

Според Вас интересуват ли се от култура българите?

Хубав въпрос. Лесно е да кажа – не. Защото масовото мнение е такова. Но според мен човекът има вътрешна необходимост от култура, за да живее човешки. Затова мразя, когато, за да извинят безобразията си, медиите  пробутват боклуци, защото, видите ли, хората това искали… От хубав филм никой няма да се откаже… Наистина, масово хората у нас не се интересуват от култура, но имат ли достъп до нея? Научени ли са да „консумират“ културата? Колко от културните събития са наистина стойностни, а не рожба на желанието за забавление? Оставям въпросите без отговор…

 

Какво е нивото на съвременната литература у нас?

Високо. Има голямо разнообразие от почерци, теми. Писателите и поетите ни са много добри и не отстъпват на европейските, особено на тези с „големите“ езици, пред които кой знае защо все стоим „на пръсти“. Трябва да имаме повече самочувствие. И преводи навън в авторитетни издателства. За това обаче трябва културна политика от страна на държавата, а такава липсва.

 

А коя е Вашата любима книга?

Не е една. Работата ми е свързана с книгите, така че чета постоянно.

 

С коя своя награда се гордеете най-много?

Националната награда за поезия „Иван Николов“.

 

Пишете на разнообразни теми. От къде черпите вдъхновение?

От живота, от природата, от хората около мен, от пътувания…

 

Спомняте ли си кога написахте първото си стихотворение?

Май в 7-8 клас, когато пропуших.

 

Кой чете пръв творбите Ви?

Навремето ги давах на приятели, които също пишат. Сега по-рядко, но пак на тях.

 

Последно издадохте стихосбирката „От небето до земята“. Какво е особеното в нея?

Стихосбирката излезе през декември 2015. Съдържа стихотворения, писани в продължение на 8 години. Много трудно я подредих, но май се получи.

СПОДЕЛИ:Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn